Конвенционални, истински или био храни?

Накратко

Беше време когато органичните продукти можеха да се открият само в био магазините. Днес, етикетът „биологичен“ или „био“ е широко използван за шампоани, гримове, матраци и дори за химическо чистене. Кому е нужно обаче всичко да е органично? Дали ползите, които предлага, наистина си заслужават по-високата цена? Според мен, ако шампоанът ви е с етикет „био“, това най-вероятно не значи нищо.

Според законовите норми, за да бъдат продуктите сертифицирани като органични/биологични/екологични, трябва да бъдат произвеждани по начин, следващ стандартите на страната, в която ще се продават. Обаче, много често това е маркетингов трик. Надписите „натурални“ или „естествени“ не значат, че храната е по-здравословна или по-добра. Дори и „Натурални храни“ често да обозначава храни, които са с минимална обработка и не съдържащи изкуствени съставки, дали това е така? Ако мислите, че думата „натурален“ означава продукт без изкуствени добавки като пестициди, химически торове и оцветители и без хормони и антибиотици, може би ще преосмислите това като прочетете по-нататък.

Какво трябва да знаете

Може би вече се объркахте на какво да вярвате и на какво – не. Дали „био“ и „натурален“ значат едно и също нещо? Наистина ли продуктите с надпис „натурални“ не съдържат антибиотици, изкуствени оцветители, ГМО и синтетични пестициди?

Отговорът е „Не“. „Натурални“ и „еко“/“био“ не значат едно и също. Може да видите надписи „натурални“, „изцяло натурални“, „отглеждани на открито“ или „без хормони“ на етикетите. И те трябва да са  истина, но не ги бъркайте с термина „биологични“/“екологични“. Истината е, че няма стандартна дефиниция или препоръки за поставянето на етикетите на продуктите думата „натурален“. Натуралните продукти няма нужда да бъдат маркирани като такива. Ако продуктът, който купувате не е в оригиналния си вид, дали е „натурален“? Каквото виждате, това и ядете, затова избирайте умно и не се поддавайте на заблуждаващите етикети.

По отношение на биологичното етикетиране всеки продукт, обозначен като „биологичен“/“органичен“ трябва да бъдат сертифицирани от Министерството на земеделието на дадената страна. Само храни, които се отглеждат и обработват в съответствие с изискванията на Министерството на земеделието може да бъдат продавани като „био“. В България това се урежда от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 834/2007 НА СЪВЕТА от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91; Ако една храна притежава био сертификат от Министерството на земеделието, това означава, че тя се произвежда и обработва в съответствие с този регламент. Ако не, биологичните продукти, които използвате, и мислите, че са „био“, може би не са такива.

Продукти, които са напълно органични – като плодове, зеленчуци, яйца или други храни с една съставка – са означени като 100% органични и трябва да носят символа за био продукти, приет в Европейския съюз, както е показано по-долу:

Други символи за органични/био/еко храни:

	САЩ, глобално
	Австралия
	Австралия
	Швейцария
	Германия
	Канада, глобално
	Тайван
	Китай
	Естония
	Индия
	Япония
	Швеция
	Финландия
	Корея
	Малайзия
	Франция
	Австралия, глобално
	Индонезия
	Норвегия
	Дания
	Хонг Конг
	Аржентина
	Турция
	Чили
	Бразилия
	Великобритания, глобално

За да получи дадена храна подобен сертификат, тя трябва да отговаря на строги стандарти. Тези мерки регулират начина, по който тези храни се отглеждат, обработват и опаковат. Винаги можем да разчитаме на горните „100% биологично сертифициран“ етикети, дори да не може да открием повече детайли за начина на производство.

Храни, които имат повече от един компонент, като зърнените закуски например, могат да използват маркировките за био продукти плюс някоя от следните формулировки в зависимост от броя на органичните съставки в продукта:

• 100 процента органични – За да  се използва тази фраза, продуктите трябва да бъдат изцяло органични или направени от изцяло органични компоненти.
• Органични – Продуктите трябва да са най-малко 95% органични, за да бъде използван този термин.
• Изработени от органични съставки – Продукти, които съдържат най-малко 70 процента органични съставки. Тези храни може и да не използват етикетите за еко продукт.
• Храни, съдържащи по-малко от 70% органични компоненти, не могат да използват маркировките или думите „органични/биологични/екологични“ или съкратените „органик/био/еко“ върху опаковките си. Те могат да включват биологичните продукти в списъка си със съставки.

Сега, нека да обсъдим необходимостта да се храним „органично“. Представете си, че в едната ръка, имате конвенционално отглеждана ябълка, а в другата биологично отгледана. И двете ябълки са свежи, блестящи и червени. И двете съдържат витамини и фибри. И двете не съдържат натрий и холестерол. Коя ще изберете?

Традиционно отглежданата продукция струва по-малко, но това означава ли, че биологичните храни са по-безопасни или по-питателни? Вярно е, че конвенционалните производители използват пестициди за защита на техните култури от плесени, насекоми и болести. Обаче и органичните или неорганичните производители пръскат с пестициди, но в различна форма. И двата продукта могат да имат остатъци от пестициди, които не надвишават праговете за безопасност на правителството.

Някои хора купуват биологични храни, за да ограничат експозицията си към тези остатъци. Дали наистина биологичното производство наистина носи много по-малко пестициди от конвенционалното производство? Нека разгледаме фактите преди да пазаруваме. Думата „органични“ определя начина на отглеждане и преработка на селскостопански продукти, като плодове, зеленчуци, зърнени храни, млечни продукти и месо. Биологичното селското стопанство е метод на растителна и животинска продукция, който включва много повече от избора да не се използват пестициди, торове, генетично модифицирани организми, антибиотици и хормони на растежа, но не всеки фермер го следва.

Всъщност, според законите на повечето държави, е позволено да се използва голямо разнообразие от химически пестициди и торове за третиране на екологичната продукция. Някои производители използват органични пестициди и торове в техния земеделски процес. Наскоро направено изследване за остатъци от пестициди установи, че около 20% от изследваната органична маруля съдържа пестициди. Дали „органични“ или „синтетични“, тези пестицидни остатъци имат непредвидими странични ефекти върху човешкото здраве.

Има обаче фермери, които отглеждат органични продукти и месо без да използват конвенционални техники за торене, третиране и превенция от плевели и заболявания по продукцията. Например, вместо да използват химични хербициди, биологичните земеделски производители биха могли да оптимизират ротацията на културите и да разпръскват слама или оборски тор, за да контролират развитието на плевелите. Ето защо е важно да знаете източника на вашата биологична продукция. Затова аз винаги насърчавам, когато е възможно да се купува и комуникира на място, директно от производителя.

След дългата дискусия за естественото и биологичното етикетиране, трябва да решим дали то наистина е важно за здравословното хранене. Няма разлика между традиционно отглежданите и органични продукти, от гледна точка на хранителни вещества,  пестицидни остатъци и други подобрители в продуктите. Тогава, заслужава ли си наистина да изберем „органичните“ продукти? Аз мисля, че този избор само добавя финансова тежест, без да подобрява здравето.

Ключовата дума тук е „истинска“ храна, а не преработена и пакетирана. Трябва да се храним разнообразно, по възможност с минимално преработена храна, за да поддържаме доброто си здраве. Хранителните добавки не могат да заменят здравословното хранене, което доставя безброй други потенциални полезни съединения освен витамини и минерали, но мога да го допълнят. Консумирането на широк асортимент от храни, помага за намаляване на пестицидите и токсичните вещества, които присъстват в даден вид храна, и стимулира имунната система на тялото си да се бори срещу бактериите и вирусите. Хранителните вещества, фибри и други съединения в истинската храна могат да помогнат за забавяне на стареенето на клетките, свободните радикали и други потенциални заболявания.

В допълнение към това трябва да отбележим начина, по който подготвяме нашата храна. Топлинната обработка на храната разрушава повечето от хранителните вещества и естествени ензими в нея. Знаете ли, че при пържене, варене и задушаване е  необходимо да загрявате храната до минимум 100° C? По този начин повечето от хранителните съставки и ензими са се загубили, преди да сложим храната в чинията. Ензимите стимулират храносмилането и борбата с хроничните болести, така че помислете дали да не консумирате продуктите сурови, вместо сготвени. Трябва обаче да има баланс между сурови и преработени храни тъй като някои хранителни вещества стават усвоими само след готвене. Месото не влиза тази категория тъй като храненето предимно с непреработени продукти често се ограничава до растителна храна.

След като обсъдихме биологичното етикетиране, истинската храна и храненето с непреработена храна, бих посъветвал всеки да се храни разнообразно, без значение дали е конвенционално или екологично отглеждана. Храната, която ядем всеки ден, трябва да се обработва минимално и да е прясно купена. Накратко, трябва да ядем по-истинска и сурова храна, за да си гарантираме добро здраве.

Следващият път ще ви разкрия тайните на житната трева и кълновете и защо от толкова богат избор на храни, точно тези две са толкова важни за нас.