Омега мастните киселини са така наречените ненаситени здравословни мазнини, защото предпазват от множество здравословни проблеми като депресия, болести на сърдечно-съдовата система, мозъчна дисфункция, астма и артрит. За разлика от наситените мазнини (например масло), омега 3, 6 и 9 са полиненаситени. Наситеността се определя от броя на водородните атоми, реагирали с въглерода в мастната молекулата. Полиненаситените мазнини имат няколко липсващи въглеродни атома и съдържа двойни връзки между двата въглеродни атома, където липсва водорода (вж. фиг 1). Полиненаситените мазнини са течни на стайна температура и осатват течни в хладилник или фризер. Мононенаситените мазнини са течни на стайна темпаература, но се втвърдяват в хладилника. Наситените мазнини нямат двойни връзки между въглеродните атоми и са твърди на стайна температура. Четирите най-важни омега 3 са:
От тях ALA е есенциална мастна киселина и не може да се синтезира от тялото. Затова трябва да я приемаме с храната или като хранителна добавка. Изследванията показват, че от ALA се синтезират EPA и DHA. Ензимите, отговорни за това са известни като десатуризатори, които удължават веригата на ALA и я превръщзт в EPA и DHA. Затова много често ALA е наричана късоверижна омега 3, а EPA и DHA – дълговерижни омега 3.
Омега 3 мастна киселина или алфа-липоева киселина е есенциална мастна киселина и като такава не може да бъде синтезирана в тялото. Важна е за правилното функциониране на
мозъка и за поддържане на здрава сърдечно-съдова система. Източници на ALA са лененото масло, орехите, соята, зелените листни зеленчуци и мазните риби като сьомга, херинга, сардини и риба тон. Тези храни трябва да бъдат приемани най-малко два пъти седмично. Най-сигурният начин за балансирано и чисто набавяне тези ценни мастни киселини са хранителните добавки:
Линоловата киселина (LA), омега 6 мастна киселина, е есенциална полиненаситена мазнина, която е важен елемант на клетъчните мембрани. Тя е допринася за отслабването и поддържане на чиста мускулна маса. LA афектира работата на два хормона – лептин и глюкогон, които са свързани с апетита, складирането на мазнини и инсулиновата чувствителност. Опити с животни показват, че LA намалява приема на храна с до 30%. Линоловата киселина е ефективна за намаляване на коремните мазнини и често е предписвана от лекарите за това. Също така стимулира растежа ня мускулите, защото повлиява растежния хормон. Засилва термогенезата, спомагайки изгарянето на мазнини. Тя е силен антираков агент и антиоксидант.
Дефицита на линолова киселина (омега 6) резултира в трудно зарастване на раните, изтощена и падаща коса. От друга страна, насищането с LA се асоциира с депресия, трудно задържане на вниманието, затлъстяване, безсъние, рак и артрит. Повечето хора приемат твърде много омега 6, заради преработката на храната, която консумират. Трикът тук, както препоръчват докторите, не е да се намалява приема на омега 6 (което е почти невъзможно), а да се увеличи приема на омега 3, за да се балансират взаимно. Здравословното отношение омега 6 към омега 3 трябва да е 2:1 или 1:1 (Фиг 2). За съжаление, западният начин на хранене прави тези отношения между 20:1 и 50:1.
Палмитолеиновата киселина (PA) е важна за поддържането на здрави, гладки и хидратирани лигавици, особено на влагалището на жената в менопауза, премахва влагалищната сухота, като възвръща удоволствието от секса. Но също така въздейства и епителните тъкани (кожата и лигавиците на дихателната, храносмилателната и отделителната система) и конюктивата на очите при всички хора. Омега-7 повишават локалния имунитет подобряват бариерната функция на епителите. Недостигът на LA води до груба кожа, дерматит, трудно зарастване на рани, язви на кожата и лигавиците на хранопровода, стомаха и т.н., дразнене, сърбеж и болки в очите и във влагалището.
Други ползи от LA включват намаляване на лошия и увеличаване на добрия холестелол, подобряване на производството на инсулин от панкреаса, регулиране на обмяната на въглехидратите и кръвната захар.
Омега-7 се съдържа в макадамията и сьомгата, но най-богат източник (40%) е маслото от ракитник (морски зърнастец или облепиха).
Омега 9 мастните киселини са неесенциални, защото организмът ни може да ги синтезира сам. Това става обикновено когато има достатъчно омега 3 и омега 6. Обикновено те са мононенаситени мастни киселини и включват олеиновата, стеариновата и палмитиновата киселини. Ако има недостиг на омега 3 и омега 6 мастни киселини, омега 9 трябва да бъдат набавени от начина на хранене или с хранителни добавки. Асоциират се с подобрени съдово здраве и имунитет. Някои от храните, източник на омега 9, са маслини, авокадо и ядки.
Рибено маслоРибените масла са екстракти от тъканите на мазните риби. Те са богати на омега 3 мастните киселини EPA и DHA. Тези киселини са известни, че намаляваат възпаленията, подпомагат сърдечната дейност, както и че са част от плазмената клетъчна мембрана. Рибеното масло и лененото масло са добри източници на различни форми омега 3. Рибеното масло е богато на EPA и DHA, а лененото масло на ALA. Добре е да приемаме директно EPA и DHA, защото симтезът им от ALA е нискоефективен и силно зависим от наличието на ензима делта 6 десатураза (D6D), съдържанието на който е различно в мъжа и жената и зависи от хранителния режим.
Лененото масло съдържа висок процент омега 3 алфа-липоева киселина. То обаче не съдържа EPA и DHA, на които е богато рибеното масло от сьомга, скумрия и омега 3
Лененото масло съдържа също и омега 6 и омега 9 мастни киселини, но с ниска концентрация.
Слънчогледовото олио съдържа основно триглицериди деривати от линоловата киселина, която е омега 6 мастна киселина. То е смес от линолова киселина (омега 6), олеинова киселина (омега 9), стеаринова киселина (омега 9) и палмитинова киселина (омега 9). Линоловата киселина е основният компонент в слънчогледовото масло със съдържание между 48 и 74%, в зависимост от сорта слънчоглед. Съдържанието на олеинова киселина е между 14 и 40%, а стеариновата и палмитиновата киселини са с ниско съдържание. Слънчогледовото олио също съдържа и лецитин, голямо количечство витамин Е и каротеноиди. Тази комбинация предоставя на консумиращия го мононенаситени и полиненаситени, както и малко количество наситени мазнини.
Слънчогледовото олио е по-добър източник на витамин Е от лененото масло. Този мастноразтворим витамин е също и антиоксидант, който предпазва клетките от оксидативен стрес (премахва свободните радикали), намалявайки вероятността от рак и сърдечни заболявания. Този витамин оказва влияние върху проходимостта на клетъчната мембрана, както и върху проявата на гените.
Има два вида есенциални мастни киселини, които тялото не може да поизведе само – омега 3 и омега 6. Затова те се набавят чрез хранене или хранителни добавки. Важни са за развитието на мозъка и неговото функциониране, за имунната система, кръвоносната система, както и са съставна част на клетъчната мембрана. Тези мастни киселини са важни за поддържане на здрави кожа, коса и нокти. Те са важни за усвояването на витамин А, Д, Е и К.Накратко казано тялото не може да функционира без тези молекули. Поради съвременния начин на живот, повечето от нас не могат да си набавят достатъчно от тези есенциални мастни киселини и затова набавянето им чрез хранителни добавки е добра идея. Предлаганото от Грийн Шоп Течно злато, съдържа цялата гама от омега 3, 6, 7 и 9 ненаситени мастни киселини, обогатени с витамин D. То има регенеративно, общоукрепващо, имуностимулиращо, антиоксидантно, антирадиационно и противотуморно действие. Добавените екстракти от портокал и лимон допълват антиоксидантните свойства на организма и подобряват вкуса на продукта.
